Басарбовският скален манастир манастир „Свети Димитър Басарбовски“ беше едно от няколкото интересни места, които посетихме в Русенко за една неделя.
Манастирът отдавна беше влязъл във фокуса ни от места, които много искахме да посетим, така че, съвсем естествено попадна в списъка от задължителни обекти, когато планирахме посещението си в този красив регион.
Как се стига до Басарбовския манастир
Басарбовският скален манастир манастир „Св. Димитър Басарбовски“ е достъпен с лека кола. Той се намира в долината на река Русенски Лом близо до едноименното село Басарбово, на около 10 километра южно от град Русе и на около 104 километра северно от Велико Търново.
Точният маршрут от Велико Търново до Басарбовския манастир е представен на следната гугълска карта.
С какво е интересен Басарбовският манастир
Басарбовският манастир „Св. Димитър Басарбовски“ е единственият действащ скален манастир в България.
Манастирът е създаден по време на Второто българско царство през 12-13 век. В този район на река Русенски Лом и притоците й Бели и Черни Лом, долу-горе по същото време, са изградени още няколко скални манастира, останките на немалко от които личат и до днес. Скалите в района са варовикови и много ронливи. Те са били издълбавани за килии от монасите-исихасти в онзи период.
Манастирът край село Басарбово става известен през 17-ти век, след смъртта на Св. Димитър Басарбовски (Нови), който приживе бил пастир и живеел скромно в скалите на днешния манастир. Светецът умира през 1685г.
Има няколко легенди, свързани със Свети Димитър Басарбовски.
Първата от тях разказва, че светецът се явил в съня на сляпа девойка от селото и й казал, че тялото му е в реката. Когато мощите на светеца били открити, те били нетленни и благоуханни, а девойката прогледнала и от тогава славата на светеца се разнесла из околността.
Според друга легенда, владетелят на Влахия поискал да му докарат мощите на басарбовския светец Димитър. Мощите били натоварени на каруца. Тази каруца изминала някаква част от маршрута, но от едно място натам не искала да помръдне, въпреки честата смяна на коне. Така мощите на светеца били върнати обратно в родното му място.
Според трета легенда, мощите на св. Димитър Басарбовски трябвало да бъдат пренесени в Русия през далечната 1774 година. По това време в Румъния, която се намирала по път от България към Русия, имало чумна епидемия. Когато обаче, мощите на свети Димитър Басарбовски преминавали през Букурещ, хората там спрели да умират от чума. По тази причина жителите на града измолили от руските власти да оставят тялото на светеца в Букурещ, където се намират и до днес в Патриаршеската Катедрала „Св. Равноапостолни царе Константин и Елена”.
Нашето посещение до манастира
Първото нещо, което грабна вниманието ми, щом наближихме манастира бяха многото коли, измежду които едвам си намерихме място за паркиране, и многото посетители. Не очаквах толкова много народ тук.
След като слязохме от колата, вече имах достатъчно време, за да разгледам самото място, което на пръв поглед беше много красиво. И колкото повече го наблюдавах, толкова повече ми харесваше – от една страна мястото беше природно надарено – с тези високи скали и реката, виеща се в подножието, а от друга – това беше света обител, свято място с дълга история.
Постояхме малко пред входа на манастира, за да се полюбуваме на мястото отстрани и после влязохме. Потопихме се в манастирската атмосфера. Най-напред се изкачихме по стръмните стълби, залепени в скалите, за да посетим най-старите помещения на манастира. Беше невероятно. От една страна манастирските килии и параклиси създаваха някакво усещане за страхопочитание, а от друга – красивите панорамни гледки към долината на река Русенски Лом пълнеха допълнително очите ни.
Последователно разгледахме всички манастирски помещения, залепени в скалите. След това се спуснахме към новите постройки в подножието. Да, и те бяха хубави, но някак душата на манастира беше заключена там горе в скалите.
По време на нашето посещение, новият манастирски храм беше вече построен, но все още го изписваха отвътре. За първи път присъствах на изографисване на църква. Определено беше интересно да се наблюдава майстора-иконописец, сякаш кацнал на високата платформа близо до тавана, а творбата, излизаща изпод четката му беше обещаваща.
Други забележителности наблизо
Русенският регион е изключително богат на природни забележителности и културно-исторически места. От тези, които ние сме посетили, мога да препоръчам Средновековния български град Червен, Ивановските скални църкви, пещера Орлова чука.
Със сигурност, един ден ще отидем пак натам, за да разгледаме поне част от останалите места.